20 ноември 2016

http://www.eventim.bg

На 20 ноември в „Булстрад Арена“ в Русе ще бъдат избрани новите три момичета, които ще носят титлите „Мис Национален отбор по футбол, волейбол и баскетбол“  през следващите две години. До финалния етап достигнаха само 16 момичета. Има представителки от Разград, Габрово, Плевен (2), София (3), Дряново, Казанлък, Пловдив, Варна, Сливница, Луковит, Враца, Русе и Стара Загора.

„Изключително съм благодарна на мeниджъмънта на „Булстрад Арена“, за подкрепата. Радвам се, че имаме възможността да направим големия финал именно в красивия град Русе, който е Европейска столица на спорта за 2016 година. Конкурсът ще се проведе за първи път извън София и за първи път ще бъде достъпен за феновете на  трите най-атрактивни колективни спорта в България. Зрителите ще имат възможност да се насладят на шоуто и на живо.  До сега конкурсът е бил организиран на закрити врати и е бил достъпен само за телевизионни зрители и официални гости”, разказва създателката на конкурса Маги Вълчанова.

Както в предишните издания и в тазгодишното, момичетата ще дефилират на изцяло авторска, българска музика изпълнена на живо от съответните артисти.

Източник: http://gong.bg/

Галерия: http://gong.bg/

Фотограф: Асен Андреев

‪

Photo by Asen Andreev

#‎missnt‬
‪#‎AsenAndreevPhotography‬

#‎AllStarGame‬ #‎PrestigeAllStarGame2016‬ #‎Plovdiv2016‬ #‎MissNationalTeamBulgaria‬ #‎SimonaDimitrova‬ #‎TeodoraPavlova‬ #‎VanyaZaprianova‬

Участието ни на Евро 2004 ме вдъхнови за конкурса, разкри Маги Вълчанова

Продуцентът на конкурса „Мис Национален отбор“ Маги Вълчанова разкри плановете си за предстоящия трети кастинг за момичета, които ще бъдат талисмани на държавните тимове по футбол, волейбол и баскетбол. Както е известно, от 2012 година България е единствената страна в света, която може да се похвали с такива „постове“.

- Как се роди идеята за конкурса „Мис Национален отбор“?

- Това стана през 2004 г., когато аз самата бях неформален талисман на националния отбор по футбол и го придружих на Европейското първенство в Португалия. Тогава пътувах сама и се присъединих към част от феновете, които се случиха в моята група. В Португалия обаче намерих много приятели и всичко, което ми се случи на ЕВРО 2004, ме накара да се замисля за тази идея и да се опитам да я превърна в едно добро бизнес начинание.

- Как успяхте да превърнете тази идея в реалност?

- Това стана осем години по-късно – през 2012 г. След като се върнах от Евро 2004, положих много усилия да организирам риалити формат за избора на талисман на националния ни отбор по футбол. Това беше първоначалната концепция. След това към нея добавих и други два колективни спорта, значими за нашата страна – волейбола и баскетбол. За съжаление обаче тогава идеята ми остана нереализирана. През 2012 г. БНТ ме подкрепи и успях да реализирам проекта за първи път, а риалити формата, като част от селекцията за избор на талисмани за трите отбора (б.р. футбол, волейбол и баскетбол) успях да направя през втория сезон през 2014.

- Какви качества търсехте в момичетата, които впоследствие се превърнаха в първите живи талисмани на национални отбори?

- Може би в началото търсех нещо подобно на себе си тъй като имах успех като талисман, ако може да се нарече успех цялата международна публичност, която предизвиках с появата си на мачовете в Европейското първенство в Португалия. Разбира се, модата се променя много бързо и така попаднах на друг типаж момичета. Тъй като беше първият конкурс, не ми достигаха подходящи кандидатки и се свързах с агенцията „Ивет фешън“, която ми изпрати някои от моделите си. Виктория Колева, която впоследствие стана Мис Волейбол бе от въпросната модна агенция. Първият конкурс „Мис Национален отбор“ определено беше много труден за организиране. Обиколихме седем града. Критериите са по-отворени, няма строги изисквания за перфектни мерки, за височина и т.н, но се търсят и други качества, които да допълват външния вид. Имаше и пълнички, имаше и такива с не съвсем реална оценка за себе си, които не стават за талисмани, но пък за сметка на това демонстрираха високо самочувствие и правеха шоу. Най-важните качества, които трябва да притежават момичета, които се явяват на този конкурс са да имат сърце за спорта и да разбират отговорността, която тази титла носи. В този проект има много социална работа която започва след конкурса и продължава 2 години. Като цяло „Мис Национален отбор“ промотира българските традиции или поне тези, които успяваме да интегрираме в нашата дейност и да рекламираме.

- Защо избрахте да правите риалити формат, а не обикновен конкурс?

- Основната причина е хората да знаят, какво се случва и какво развитие претърпява всяко едно от момичетата. Според мен това е много интересно за публиката. В крайна сметка чрез един риалити формат, хората могат да преценят реално момичетата. Дори някое от тях да не допада визуално на публиката, то може да спечели титлата заради съвсем различни качества. Не трябва едно момиче просто да е красиво, а най-важното нещо е да има сърце за благотворителни дейности. Международните конкурси за красота като „Мис Вселена“ работят по подобен начин.

- Разкажете ни за първите три момичета, които станаха „Мис Национален отбор“?

- Те бяха избрани от жури, съставено от ВИП спортисти. Председател беше Стефка Костадинова, Георги Глушков беше от Баскетболната федерация, а в журито бе и тогавашният министър на спорта Свилен Нейков. Като цяло критериите за журито при нас са много строги. Най-важното нещо е, че не може спонсор да избере талисманите на националните отбори, а тежестта на избора пада върху отделните членове на федерациите. Журито се спря на Виктория Колева (волейбол), на Тереза Райкова (футбол) и Александра Богданска (баскетбол). След това тези момичета веднага започнаха да се появяват на публични изяви на своите отбори. Богданска например е била гост на пресконференция на един частен баскетболен турнир, който бе организиран от кипърци. Тереза Райкова много се стараеше, отборът на Любослав Пенев вървеше добре и всички се надявахме, че ще се класираме за Световното в Бразилия. В крайна сметка това не се случи, но момичето се раздаде. Ставаше много рано, пътуваше от Плевен и Пловдив (където учи), за да може да отиде и просто да полее вода на футболистите, преди да заминат, и да им пожелае успех. Най-професионално и най-добре подредено бе при Виктория Колева. Волейболната федерация организира по страхотен дори и големи международни събития като Европейското първенство през миналата година в София. Още със създаването на „Мис Национален отбор“, федерацията много активно участва в дейностите, които една Мис трябва да върши. Приеха го като традиция, която трябва да се наложи, и я подпомагат. Запазиха си лъвчето, така че волейболният отбор си има и „лъвче“ и жив талисман.

- Самите федерации как приемат „Мис Национален отбор“?

- Винаги има членове на федерациите в журито. Те си ги короноват, но разбира се, не участват в менажирането на момичетата. Те са продукти на „Рара Авис“. Аз съм техен импресарио и им организирам ангажименти. Старая се да не разделям момичетата, гледам те да имат равни изяви, да натрупат известност, която след това да им помага при организирането на различни дейности. Някои момичетата стават по-известни, други не предизвикват чак толкова голям интерес.

- Какво може да ни кажете за следващия конкурс Мис Национален отбор? Работите ли вече по него?

- В момента работя по него. Мис НО се провежда на две години. Стартира през 2012 г. после 2014 и сега 2016 г. трябва да бъде третият формат (сезон). Много ми се иска конкурсът да бъде разширен в частна телевизия. За мен това риалити е важно, защото показва на хората детайлите. През какво минават, как биват обучавани, докато станат готови да се изправят на голямата сцена пред ВИП журито ни. Това са любопитните детайли, от които хората се интересуват, а много рядко ги показват по телевизията. Има много интересни неща, които да се видят. А и така е редно, след като хората получават едни готови талисмани, те трябва да знаят как се е стигнало до това и колко много труд стои зад всяка една участничка. „Мис национален отбор“ дава шанс на зрителите да проследят целия процес. Що се отнася до финала, вече споменах, че журито при нас не е случайно. Те или са представители на отделните федерации или са доказани спортни звезди в България. Спортът има право да избере своите талисмани.

- В България не е ли трудно да развиваш такъв проект?

- Напротив, мисля, че точно в България е мястото. Това все още е страната на неограничените възможности, въпреки че е много трудно. Толкова че е почти невъзможно. Нещата ми се случват с постоянно търсене на възможности. От 2012 аз почти нонстоп се занимавам с момичета, които са победителките. Те трябва да се популяризират, да имат дейности.

- Какви са плановете ви за близкото бъдеще?

- Новите талисмани ще хванат следващия цикъл за Световното в Русия 2018 г. Като цяло проектът точно така е замислен през 2 години за всички квалификации да има нов талисман. Дано футболът да се класира. Аз бих била щастлива и футболът, и волейболът, и баскетболът да се класират. Сигурно ще имам повече работа, но това ще е голяма радост за всички.

- И накрая – какво си пожелавате?

- Пожелавам си все по-хубави момичета и все по-отговорни, които да помогнат за развитието на този проект. И разбира се, една частна телевизия с професионален подход, която да застане зад формата и да даде шанс на българското.

Източник: standartnews.com

Имам белег на ръката от мач на ЦСКА

Българско знаме, осветено до статуята на Исус Христос в Рио, носи късмет на красавицата

		Тя е само на 23 години, но успя да направи нещо, което в днешно време не се случва често – обедини българите, и то не около поредния протест срещу цената на винетките, а с един красив жест. На финала на конкурса „Мис Вселена 2015“ водещият Стив Харви направи идиотска грешка – обърка името на победителката. В тази конфузна ситуация българката Радостина Тодорова се оказа най-адекватна от всички в залата. Застана до филипинката Пиа Алонсо Вурцбах и я насърчи да тръгне към сцената, където я чакаше короната на „Мис Вселена“. Така Радост се превърна в истинска сензация и седмици наред телевизиите във Филипините не спираха да показват нейни снимки. Няколко месеца след конкурса потърсихме Радостина. И с изненада разбрахме, че голямата й любов е математиката, а семейството й винаги я е насърчавало да се придържа към точните науки. Съдбата обаче я повежда към модния подиум. Печелила е конкурсите „Мис Враца“, „Мис Северозапад“, „Мис национален отбор по футбол“.

	.

Яна Чинкова-Бранекова

- Радостина, как ви се отрази вниманието след конкурса „Мис Вселена“? Вие се превърнахте в интернет сензация заради жеста към филипинката…
- Два месеца след конкурса отзивите продължават да са все така добри. Смятах, че като всяко „чудо” и това ще трае три дни, но уви… Всеки ден получавам мили съобщения. Невероятно е, и всяко едно усилие, което съм положила, си струва. Повярвайте, не е никак лесно да се изправиш срещу 80 от най-красивите жени в света и да извикаш „България!“. Аз го направих със сълзи в очите. През живота си не съм се чувствала по-горда. Пожелавам на всеки българин да изпита това!
- Казахте ли си нещо след конкурса с победителката Мис Филипини, или не успяхте да разговаряте с нея?
- Имах възможност да поздравя Пиа. Тя не можеше да скрие радостта от победата и по лицето й се стичаха сълзи, докато куп хора се грижеха за безупречния й вид и я подготвяха за предстоящите интервюта. Няколко дни по-късно си писахме и тя ми благодари за жеста. Беше щастлива, че е имала хора до себе си в най-емоционалния момент. По-късно качи снимка в официалния си профил, където нарече мен и Мис САЩ „най-добрите си приятелки“.
- Според вас тази грешка на водещия умишлена ли беше, или адреналинът му дойде в повече?
Предполагам, че това никой никога няма да го разбере със сигурност. Но по мое мнение всичко беше измислено до последния детайл и изиграно безупречно от Стив Харви. Не твърдя нищо, така мисля.
- Защо излязохте с екип на националния отбор за една от сесиите на „Мис Вселена“?
- Почти всички бяха избрали да танцуват или пеят. Аз реших да бъда себе си. Какъвто всъщност беше и регламентът. Целият екип остана смаян от вида ми, защото се бяха нагледали на рокли и високи обувки, а аз се появих с маратонки и… оригинален футболен екип на националния отбор по футбол. Много горда се почувствах тогава, както и когато излязох с национална носия.
- В дните след конкурса филипинците подеха безпрецедентна инициатива, в която се включиха и доста българи – те искаха да участвате на „Мис Свят“…
- Заради този призив станах жертва на нападки в медиите от страна на лицензианта на „Мис Свят“ за България. Не можах да преборя конкуренцията и да се класирам в Топ 15 на „Мис Вселена“, но го направих в сърцата на хиляди хора. Това за мен е истинският успех!
- В едно интервю казвате, че не гледате на футболистите като на мъже. Кажете ни според вас кой е номер 1 на България за всички времена?
- Начело в моята класация е Христо Стоичков. Но не бих искала да омаловажавам постиженията на никого. България се гордее с имена като Георги Аспарухов-Гунди, Трифон Иванов, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Йордан Лечков, Красимир Балъков, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Мартин Петров и много, много други.
- Освен футбола какви спортове харесвате?
- Аз съм спортна натура и предпочитам да тренирам, вместо да гледам. Но харесвам волейбола и автомобилните спортове
- Колко пъти в седмицата тренирате?
- Спортувам за тонус. Колко често и какво, зависи от сезона. Ако е топло, тренирам навън, сред природата, а ако е студено – в залата. Най-често ходя на фитнес. Докато учех в гимназията, имах доста повече време за спорт. Сега ежедневието ми е динамично, но има ли желание – има и начин. Обожавам да тичам в парка. Така постигам единение със съзнанието си и успявам да се разтоваря психически.
- Лишавате ли се от определени храни?
- Не. Когато човек мисли, че нещо НЕ трябва да бъде изядено или направено, то му се иска още повече. Така е устроена психиката ни. Разбира се, старая се да се храня здравословно с разнообразна храна. Гледам да не си лягам с пълен стомах. След 20.00 ч. се ограничавам от всякакви вкуснотийки. Най-обилното ми хранене е сутрин. След това изгарям излишните калории със спорт. Вярвам, че това е правилната формула.
- Адриана Лима наскоро сподели, че 48 часа преди да излезе на подиума, не приема нищо освен течности. Вие правите ли нещо подобно?
- Не ми се е случвало досега. Но предполагам, че ако ме поканят да участвам в ревю на „Виктория Сикрет“, и аз няма да се храня преди него. И то не от съображения за начина, по който ще изглеждам, а просто от притеснение.
- Какъв съвет ще дадете на тийнейджърите, които висят пред компютрите и се хранят с бургери?
- Аз съм твърдо против закусвалните за бързо хранене които продават на децата отрова. Наистина всичко изглежда много примамливо, но на цената на какво?! На здравето на нашите деца. Обещала съм на себе си, че един ден, когато имам деца, живот и здраве, ще ги науча на здравословен начин на живот. Спомням си една статия, в която беше описан процесът на разграждане на чийзбургерите. Е, познайте дали изобщо се разграждат? За десет години тази „вкусна” храна не се развали и запази вида си. Всеки сам може да си направи извод от какво е направена.
- Разбрахме, че сърцето ви е заето. Разкажете ни какъв е човекът до вас?
- Не обичам да говоря за личния си живот. Предпочитам да ме запомнят с постиженията ми. Ще кажа само, че приятелят ми е най-обикновено момче с необикновено голямо сърце. Подкрепя ме във всичко и аз много го обичам. И не, не е футболист.
- Колко деца искате да имате?
- Единадесет (смее се). Въобще не мога да си се представя след няколко години. Надявам се вече да съм изградила кариера и да мога да се отдам на семейството си.
- Кога се запалихте по футбола?
- Още като дете се влюбих. Никога не съм се доближавала до куклите и типичните момичешки играчки. Все играех навън с момчетата. Ритахме и се биехме по цял ден и родителите ми не можеха да ме намерят.
- Спомняте ли си кога за първи път гледахте мач на стадиона?
- Баща ми често ме взимаше със себе си, но помня първия мач, на който отидох с приятели, без татко. Играеха ЦСКА и Локо (Мездра). Феновете на „червените“ нахлуха на терена и стана страшно. Имам белег на ръката от една метална ограда. Сега се сещам с усмивка, но тогава не ми беше смешно.
- Суеверна ли сте като талисман на националния отбор?
- Не съм, но имам талисман. Това е едно българско знаме, което занесох на хълма Корковадо в Рио де Жанейро, където се намира статуята на Исус Христос. Там осветиха знамето и аз винаги го нося със себе си на събития, особено когато са далеч от родината.
- В момента имате много ангажименти, остава ли ви време за семейството и приятелите ви?
- След завръщането ми от „Мис Вселена“ бях гост в много предавания, дадох много интервюта, участвах в благотворително ревю на София Борисова, бях водеща на концерт на талантите на Северозапада и много други неща. Още от сега имам подписан договор за участие в изложение в Милано през май.
Опитвам се да замина да работя като модел в чужбина, но все още не се получава. За щастие семейството ми ме подкрепя във всичко, както и приятелите ми.
- Има ли човек, с когото може да споделите всичко?
- Може да прозвучи странно, но най-добрият ми приятел съм си самата аз. Човек трябва да се разбира със себе си и да бъде щастлив от това, което прави.
- За съжаление всяко начало има и край. Кога ще предадете короната на следващата Мис национален отбор?
- Съвсем скоро ще има кастинг за новите талисмани на националните отбори по футбол, волейбол и баскетбол. Мис национален отбор дава много. Ако искат да знаят повече за конкурса, могат да отидат на официалния сайт www.missNT.com. Аз бих посъветвала всички хора, не само момичетата с подобни амбиции: следвайте мечтите си, вярвайте в себе си и не спирайте да се борите!

Източник: http://www.7sport.net

14.3.2016

Мис Баскетбол вае нови миски

Хубавицата омайва клиентите си със състезания

Хубавицата в акция
Фото Михаил Кършовски

„С помощта на Господ сбъдвам мечтата си“, са първите думи на хубавицата, след което разкри повече подробности около това, което стои зад името „ФитКървс“. „Това е голяма американска верига, която има свои представителства в 80 страни по цял свят. Фитнесите са достъпни и адаптивни за всички дами, независимо от възрастта им и физическото състояние. В момента в София има четири подобни клуба, а аз водя един от тях“, продължава Димитрова. Уредите в нейната зала са без тежести и с хидравлична резистенция. “
Направени
са специално за жени
Предпазват ставите, комбинират кардиоактивност с упражнения за мускулна сила. По време на всяка тренировка присъства и фитнес инструктор“, продължава Симона. Задачата не е лека, защото тя и Веси трябва да изготвят индивидуална програма за всяка отделна клиентка. За целта начинаещите минават през най-различни измервания. „Това се случва всеки месец по-късно, за да може да се видят най-добре реалните резултати. Действа и по-мотивиращо. Измисляме различни предизвикателства и състезания помежду им, за да е по-интересно. Така успяваме и да поддържаме по-дълго време интереса на дамите към тренировките“, признава Симона.
Но като всяко начало и нейното в ролята на началник е трудно. „Назначението бе доста случайно, сега гледам на него като подарък от Господ. Иначе бях доста скептично настроена, когато чух предложението. Бях инструктор в друг клуб. Не исках да ходя на ново място, с нови колежки, шефове, че и клиенти. Нещата се промениха, когато дойдох за първи път. Веднага усетих, че това е моето място. Чувствах се спокойна и щастлива. Минаха няколко месеца и всичко падна върху мен и Веси. Шефът бе зает с много други неща и така дойде предложението ние да поеме сами нещата. Трудно бе, защото изведнъж се оказахме без подкрепа. Почти никой не ми помагаше освен бившият ми приятел, на който много съм благодарна. Рискувах и не съжалявам. Всяка мъка си струваше“, разкрива Мис Баскетбол. Покрай новата си роля е успяла да увеличи и списъка на приятелките си. В такива са се превърнали доста от клиентките й. „Излизаме заедно, забавляваме се, даваме си взаимно съвети.
Чувстваме се като едно голямо семейство
Покрай по-възрастните и аз успях да порасна по-бързо. Започнах да мисля и разсъждавам по различен начин“, радва се Симона. „Те също ми имат доверие. Говорим си за всичко. Мога да кажа, че работата ми не е толкова физическа, колкото социална. Това е хубаво“, коментира хубавицата. Тя не крие, че има доста идеи, за които залата е тясна. „Искам да организираме различни походи , лагери, разходки, с които да подобрим още повече здравословното състояние на нашите клиентки и да поддържаме доброто настроение. Много важно е и разнообразието, хората обичат нови неща. Отговорността също е много важна. Когато знаеш, че нещо зависи само и единствено от теб, се стараеш да даваш всичко от себе си. Най-вече емоционално. Готино е, когато хобито ти се окаже и работа. Така не правиш нещата по задължение, а защото ти харесват. Чувствам се все едно нямам зад гърба си нито един работен ден“, радва се Димитрова.
Усмивката й обаче изчезва, когато заговорим за работата й като Мис Баскетбол. „Все по-тъжно ми става, защото предстои раздяла с короната. Скоро ще има ново момиче на моето място. Но се надявам да им донесе повече късмет и наистина да харесва това, което прави! Защото Мис национален отбор не е задължение или работа. Това е кауза, която трябва да обичаш, да имаш голямо сърце и да вършиш ролята си с радост, самочувствие и удоволствие. Гордея се, че се докоснах до всичко това,
даде ми нов старт в живота
Научих много важни уроци и започнах да оценявам повече нещата и хората около мен. Благодаря на Маги Вълчанова за всичко!“, казва Симона. „Дали ме свалят баскетболисти? Не-е-е. Нямам никакви такива отношения с тях , дори не съм си помисляла. Всички са много готини хора и много отдадени на спорта и семействата си“, казва за сбогом хубавицата.
Сава Чорбаджиев

Източник: http://paper.standartnews.com

14.3.2016